Направо към съдържанието

Фредерик Дар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фредерик Дар
Фредерик Дар през 1992 г.
Фредерик Дар през 1992 г.
ПсевдонимСан Антонио, и други
Роден29 юни 1921 г.
Бургоан Жалийо|Жалийо, Франция
Починал6 юни 2000 г. (78 г.)
Бонфонтен, Швейцария
Професияписател
Националност Франция
Активен период1940 – 2000
Жанркриминална литература, хумористична литература
Направлениеироничен криминален роман

Повлиян от
  • Фокнър, Стайнбек
СъпругаОдет Дамезин,
Франсоаз де Каро
Уебсайт
Фредерик Дар в Общомедия

Фредерик Дар (на френски: Frédéric Dard), e френски писател, по-известен по света под псевдонима Сан Антонио, автор на повече от 250 криминални романа на френски език.

Фредерик Дар е роден 29 юни 1921 г. в Жалио (днес Бургоен-Жалио-Изер, Франция, починал е на 6 юни 2000 г. в Бонфонтен, Швейцария. Единствен син на Франциск Дар и Жозефин-Ана Каде той е роден с дефект на едната ръка. Родителите му, които са заети със семейния бизнес, го оставят на отглеждане при баба му. На нея той дължи любовта си към четенето и литературата.

Икономическата криза през 1929 г. води до фалит на семейството и имущество им е разпродадено пред очите им. Те се местят да живеят в малък апартамент Лион. Дар изучава без интерес търговия в Екол Нормал Политекник „Ла Маритиниер“ в Лион.

През 1938 г. той е представен от чичо си на Марсел Гранше, основател на издателство „Lugdunum“ и на вестника „Le Mois à Lyon“. Нает е като стажант, а през 1940 г. става редактор на рекламите. Първите му статии, насърчавани от ръководителите му – д-р Едмон Локар и романиста Макс-Андре Дазерг, се публикуват анонимно във вестника от 1939 г. Привлечен от журналистиката той започва да пише и през октомври 1940 г. публикува първия си роман – „La Peuchère“. През март 1941 г. издава романа „Monsieur Joos“, който получава първа награда от издателство „Lugdunum“ и го прави известен. От 1940 до 1944 година благодарение на Марсел Гранше сътрудничи на различни парижки вестници: „Пари-Соар“, „7 жур“, в които между другото публикува разкази и новели.

Сключва брак през 1942 г. с Одет Дамезин, с която имат две деца – Патрис и Елизабет. Настанява се с нея в Лион, на ул. „Калас“ 4, където живеят от 1944 до 1949 г. Пише дески книги и популярни романи, за да изхранва семейството си, и бързо придобива популярност. Силно повлиян от американския „черен“ роман (Фокнър, Стайнбек, и др.), той се сприятелява с Жорж Сименон. Под ръководството на Клемент Жаке пише първите си романи под цветисти англоезични псевдоними. През 1949 г. след раздяла с Гранше се преместват да живеят в крайградска къща в Мусо. След няколко слаби години, през които той пише и работи за театъра.

Първият му роман „Вижте му сметката“ (1949), от издателство „Жакие“, Лион, подписан с псевдонима Сан Антонио и разказваща за героя му в първо лице, дават началото на цяла огромна серия романи. Много скоро от този роман се заинтересува Арман дьо Каро, поставил вече началото на голямото издателство за полицейски и шпионски романи – „Fleuve noir“, спечелило по-късно световна известност, и публикува два нови романа. През 1954 г. Дар и Робърт Хосейн започват дълго театрално сътрудничество.

Нарастващата популярност на комисаря Сан Антонио го кара да пише бързо и да издава все повече произведения джобен формат, дотам, че му донася проблеми с френските данъчни власти.

Бракът му с Одет Дамезин не е щастлив и в месеците преди раздялата им, той се опитва да се обеси. Оженва се отново на 14 юни 1968 г. за Франсоаз де Каро, дъщеря на Арман дьо Каро. С нея той поема към Швейцария, където строи новия си дом „Вила Сан Антонио“ в Гщаад. През 1970 г. се ражда дъщеря им Жозефин. През март 1983 г. тя е отвлечена от един телевизионен оператор искащ откуп от 2 млн. швейцарски франка, заради което вилата е трябвало да бъде продадена. Похитителят е хванат, а откупът възстановен, но това за дълго травмира писателя и дъщеря му.

Фредерик Дар поддържа много добри приятелства с писатели, артисти и художници. Любител е на сюрреализма (Рене Магрит) и хиперреализма (Доменико Ноли).

През 1978 г. купува ферма, която възстановява във вида и от 18 век, в градчето Bonnefontaine (Бонфонтен) в областта „L'Eau vive“. Там установява по-късно и новия си дом, където почива на 6 юни 2000 г. Погребан е, съгласно волята му, в гробището „Saint-Chef“ в Дофин, селото на баба му, където е живял като дете през 1930 г.

Най-популярната част от творчеството на Фредерик Дар си стават разследванията на непобедимия полицейски инспектор Сан Антонио, съвременния Гаргантюа, са описани с много хумор в 175 романа (според Дружеството на приятелите на Сан Антонио). За стила му са характерни хумор и сарказъм, изобилства с игри на думи, жаргон и неологизми и същевременно висок регистър на литературния френски. Във Франция дори е издаден „Речник на Сан Антонио“, който съдържа около 15 000 думи.

Под истинското си име Фредерик Дар е публикувал около шестдесет романа. Той използва и най-различни псевдоними за своите романи – San-Antonio (със или без тире), Frédéric Valmain, James Carter, J. Redon, Virginia Lord..., и още много, много други. За някои тях семейството му отрича да са негови, затова и броят на романите му често варира в различните изследвания и публикации. Популярния си псевдоним „Сан Антонио“ той придобива случайно след като посочва с пръст картата на САЩ в търсене на англоезично име за своя герой (град Сан Антонио, Тексас).

Изключително плодотворен писател той е автор на 288 романа, 250 новели, 20 театрални постановки (като „Снегът беше мръсен“ по Сименон, „Бел Ами“ по Мопасан, „Плътта на орхидеята“ по Джеймс Хадли Чейз, както и „Сан Антонио“, „Дамата от Чикаго“, „Мъглите на Манчестер“) и 16 киносценария. Последният роман на Фредерик Дар излиза след смъртта му и е завършен от неговия син Дара Патрис, който продължава да пише под този псевдоним.

Фредерик Дар е един от най-четените автори на ХХ век и началото на XXI век. Неговите книги са преведени в над 33 страни и в над 300 млн. екземпляра. Много от произведенията на Сан Антонио са преиздавани неведнъж – така например „История на Франция“ е препечатана 18 пъти в родината му. Всеки месец се правят не по-малко от 3 нови публикации. По романите на Сан Антонио са заснети много филми, но те не могат да предадат цялото езиково богатство на автора.

Фредерик Дар (Сан Антонио) е включен в три френски енциклопедии и речници: „Ларус“, „Робер“ и „Ашет“, нещо, което само по себе си говори за неговия голям принос към френската и световната култура.

През 1997 г. е основано Дружество на приятелите на Сан Антонио[1].

До 1992 г. в България не са издавани произведения на автора. Поради специфичния стил на автора преводът на книгите му е много труден. Преводачите на български са Любомир Найденов, Гриша Атанасов, и постигналия най-добро съответствие Теодор Михайлов.

Серия романи за полицейския инспектор Сан Антонио

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Réglez-lui son compte
  2. Laissez tomber la fille
  3. Les souris ont la peau tendre ()
    Гаджетата имат нежна кожа, изд. „Сибия“ (1992), прев. Любомир Найденов
  4. Mes hommages à la donzelle
  5. Du plomb dans les tripes
  6. Des dragées sans baptême
  7. Des clientes pour la morgue
  8. Descendez le à la prochaine
  9. Passez-moi la Joconde
  10. Sérénade pour une souris défunte
  11. Rue des Macchabées
  12. Bas les pattes !
  13. Deuil express
  14. J'ai bien l'honneur de vous buter
  15. C'est mort et ça ne sait pas
  16. Messieurs les hommes
  17. Du mouron à se faire
  18. Le fil à couper le beurre
  19. Fais gaffe à tes os
  20. A tue … et à toi
  21. Ca tourne au vinaigre
  22. Les doigts dans le nez
  23. Au suivant de ces messieurs
  24. Des gueules d'enterrement
  25. Les anges se font plumer
  26. La tombola des voyous
  27. J'ai peur des mouches
  28. Le secret de Polichinelle
  29. Du poulet au menu
  30. Tu vas trinquer San-Antonio
  31. En long, en large et en travers
  32. La vérité en salade
  33. Prenez-en de la graine
  34. On t'enverra du monde
  35. San-Antonio met le paquet
  36. Entre la vie et la morgue
  37. Tout le plaisir est pour moi
  38. Du sirop pour les guêpes
  39. Du brut pour les brutes ()
    На зла кучка зъл прът, изд.: ИК „Колибри“, София (1993), прев. Росица Тошева
  40. J'suis comme ça
  41. San-Antonio renvoie la balle
  42. Berceuse pour Bérurier
  43. Ne mangez pas la consigne
  44. La fin des haricots
  45. Y a bon, San-Antonio
  46. De „A“ jusqu'à „Z“
  47. San-Antonio chez les Mac
  48. Fleur de nave vinaigrette
  49. Ménage tes méninges
  50. Le loup habillé en grand-mère
  51. San-Antonio chez les „gones“
  52. San-Antonio polka
  53. En peignant la girafe
  54. Le coup du Père François
  55. Le gala des emplumés
  56. Votez Bérurier ()
    Гласувайте за Берю, изд.: ИК „Колибри“, София (1994), прев. Росица Тошева
  57. Bérurier au sérail
  58. La rate au court-bouillon
  59. Vas-y Béru !
  60. Tango chinetoque
  61. Salut, mon pope !
  62. Mange et tais-toi
  63. Faut être logique
  64. Y a de l'action !
  65. Béru contre San-Antonio
  66. L'archipel des Malotrus
  67. Zéro pour la question
  68. Bravo, docteur Béru
  69. Viva Bertaga ()
    Вива Берта!, изд.: ИК „Колибри“, София (1993), прев. Тони Начева
  70. Un éléphant ça trompe
  71. Faut-il vous l'envelopper ?
  72. En avant la moujik
  73. Ma langue au Chah
  74. Ca mange pas de pain
  75. N'en jetez plus !
  76. Moi, vous me connaissez ?
  77. Emballage cadeau
  78. Appelez-moi chérie
  79. T'es beau, tu sais !
  80. Ca ne s'invente pas
  81. J'ai essayé: on peut !
  82. Un os dans la noce
  83. Les prédictions de Nostrabérus
  84. Mets ton doigt où j'ai mon doigt
  85. Si, signore
  86. Maman, les petits bateaux
  87. La vie privé de Walter Klozett
  88. Dis bonjour à la dame
  89. Certaines l'aiment chauve
  90. Concerto pour porte-jarretelles
  91. Sucette boulevard,
    Булевард „Близалез“
  92. Remets ton slip, gondolier
  93. Chérie, passe-moi tes microbes!
  94. Une banane dans l'oreille
  95. Hue, dada !
  96. Vol au-dessus d'un lit de cocu
  97. Si ma tante en avait
  98. Fais-moi des choses
  99. Viens avec ton cierge
  100. Mon culte sur la commode
  101. Tire-m'en deux, c'est pour offrir
  102. A prendre ou à lécher
  103. Baise-ball à la Baule
  104. Meurs pas, on a du monde
  105. Tarte à la crème story
  106. On liquide et on s'en va
  107. Champagne pour tout le monde
  108. La pute enchantée
  109. Bouge ton pied que je voie la mer
  110. L'année de la moule
  111. Du bois dont on fait les pipes
  112. Va donc m'attendre chez Plumeau
  113. Morpions circus
  114. Remouille-moi la compresse
  115. Si maman me voyait!
  116. Des gonzesses comme s'il en pleuvait
  117. Les deux oreilles et la queue
  118. Pleins feux sur le tutu
  119. Laissez pousser les asperges
  120. Poison d'avril, ou la vie sexuelle de Lili Pute
  121. Bacchanale chez la mère Tatzi
  122. Dégustez, gourmandes
  123. Plein les moustaches
  124. Après vous s'il en reste, monsieur le Président
  125. Chauds, les lapins (1986)
    Дерзайте пичове!, изд.: ИК „Колибри“, София (1992), прев. Теодор Михайлов
  126. Alice au pays des merguez
  127. Fais pas dans le porno
  128. La fête des paires
  129. Le casse de l'oncle Tom
  130. Bons Baisers où tu sais
  131. Le trouillomètre à zéro
  132. Circulez! Y'a rien à voir
  133. Galantine de volaille pour dames frivoles
  134. Les morues se dessalent
  135. Ca baigne dans le béton
  136. Baisse la pression, tu me les gonfles!
  137. Renifle, c'est de la vraie
  138. Le cri du morpion
  139. Papa, achète-moi une pute
  140. Ma cavale au Canada
  141. Valsez, pouffiasses
  142. Tarte aux poils sur commande (1989)
    Торта рунтавелка, изд.: ИК „Труд“, София (1998), прев. Гриша Атанасов
  143. Cocottes-minute
  144. Princesse patte-en-l'air
  145. Au bal des rombières
  146. Buffalo-Bide
  147. Bosphore et fais reluire
  148. Les cochons sont lâchés
  149. Le hareng perd ses plumes
  150. Têtes et sacs de noeuds
  151. Le silence des homards
  152. Y en avait dans les pâtes
  153. Al Capote (1992)
    Ал Капоте или бЛедна ти е фантазията, изд.: ИК „Колибри“, София (1994), прев. Максим Благоев
  154. Faites chauffer la colle ()
    Аржентсвински истории, изд.: ИК „Колибри“, София (1997), прев. Максим Благоев
  155. La matrone des sleepinges
  156. Foiridon à Morbac City
  157. Allez donc faire ça plus loin
  158. Aux frais de la princesse
  159. Sauce tomate sur canapé
  160. Mesdames vous aimez „ça“
  161. Maman, la dame fait rien qu'à me faire des choses
  162. Les huîtres me font bâiller
  163. Turlute gratos les jours fériés
  164. Les eunnuques ne sont jamais chauves
  165. Le pétomane ne répond plus
  166. T'assieds pas sur le compte-gouttes
  167. De l'antigel dans le calbute
  168. La queue en trompette
  169. Grimpe-la en danseuse
  170. Ne soldez pas grand-mère, elle brosse encore
  171. Du sable dans la vaseline
  172. Ceci est bien une pipe
  173. Trempe ton pain dans la soupe
  174. Lâche-le, il tiendra tout seul
  175. Céréales killer
  • L’histoire de France (1964)
    История на Франция, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Теодор Михайлов
  • La nurse anglaise ()
    Джуджето, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Теодор Михайлов
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Frédéric Dard в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​